#

Торта от Дамаск

 В арабските страни не може да не се сещаш за 1001 нощ и чудната Шехерезада. Просто всичко напомня на приказка. Е, има хора, които се смятат по-големи от приказките, същите хора съм забелязала че не обичат и арабския свят. Затова нека Ви разкажа една приказка. Тя е за времето, когато Сирия беше спокойна страна.

Ето ни в Дамаск – приказната столица на Сирия. Като всички арабски градове – аз съм била в Кайро, тя изглежда преждевременно състарена. Но ако човек се вглежда внимателно и в дълбочина, няма как да не открие бижуто, замаскирано сякаш от крадци. И то не какво да е, защото е много, много древно. От личен опит знам че съвременният човек се чувства много особено в град, който не помни годините си. Дамаск е от тях – по същите изкривени улици са минавали фараони, царе, римски  императори, ориенталски халифи, воините на Александър Македонски. В продължение на 4000 години е бил столица на велики империи. Според легендите по улиците на Стария град е минавал и Христос.

Както виждате, и Старият, и Новият завет са пред нас.

Над Дамаск се извисява съвършено голата планина Касюн, където Каин убил брат си Авел. Днес тук се покланят и християни, и мюсюлмани. Защото да не забравяме, че християнството е тръгнало от тези земи. Роденият в Мала Азия апостол Павел, един от основателите на Християнската църква, получил видението за своето предопределение да служи на Господ по пътя си именно към Дамаск. Днес в Стария град може да се види подземният храм, където някога живял ученикът на Христос – Анания, който дал ново име и християнско кръщение на Савел / фарисейското име на Павел/. На мястото пък, където сподвижниците на Павел го спасили от римските преследвачи, спускайки го в кошница от крепостната стена, има неголям храм с православни икони.
Ако не разполагаш с много време в Дамаск, просто е задължително да се разходиш из Стария град, да влезеш в джамията на Омаядите и да се помотаеш из прочутия в Близкия Изток сук Хамидие. На такова място човек изкарва часове, забавлявайки се да се пазари до последно. Но трябва и в това да има мярка – общо взето цената по суковете в тази част на света е винаги половината от първоначалната. До Голямата джамия свършва сукът Хамидие. Това място специално е за онези, които си падат по пъстротата на Ориента, арабското кафе с кардамон, предложено от любезен продавач, който ще поиска да узнае невъобразими неща за теб. Но това е просто за тренировка на английския и от любезност.
Във въздуха се носят дивни ухания на канела, шафран, карамфил, кимион, бял и зелен пипер, непознати билки и треви, които ако си изкушен от кулинарията, няма как да не купиш. На Хамидие може да видиш дюкян с препречена пред него пръчка – знак да изчакаш, защото продавачът е отскочил за молитва до джамията. Сирийците са много сърдечни и гостоприемни хора. В това съм лично убедена, както ще разберете от малката ми приказка ала 1001 нощ.

Това се случи много, много отдавна – по времето когато между София и Русе се пътуваше само с влак. В един горещ летен ден се връщах от столицата. В купето с мен се качиха 3-ма млади юнака с униформи, които едва по-късно с помощта на разговора различих че са курсантски. Юнаците бяха млади, доста мургави и много любопитни. Нищо че българският им беше много слабичък, разбрах, че са сирийци, които учат във Военното училище във Велико Търново. Не ме питайте какво. Аз бях доволна, че са много дружелюбно настроени /все пак сама бяла жена с трима араби в купе!/, и не само – удариха ми здраво ухажване. Българката да ви кажа, на такова нещо не е свикнала – притеснително й е да я гледат с чиста възхита, както правят арабите. И аз се стеснявах, дето се вика, ако имах една шамия да се скрия, освен очилата друго нямаше и да видят. А те сладури, после като виц разказвах как единият ме попита обичам ли математиката и аз отговорих – не, и той бързичко се преориентира – и аз вика, много обичам поезията. Имаше и кандърма кюше да ходя на свиждане във Военното, но се разбра че няма да стане, много си пазех тогава крепостта. За какво ли ми е било, сега се питам. Дойде време да слизат на Горна Оряховица и тогава ако щете ми вярвайте, извадиха една съвсем прясна торта и ми я подариха. Купили я в Дамаск преди да се качат на самолета и сега решили да ме почерпят. Да сте чували нашенец тъй да си даде суджука например? То и в онази реклама за шпека българчето го грабва и хич не му иде на ума да почерпи пощаджията.

Аз разбира се като пристигнах, веднага направих купон. Този път беше наречен Торта от Дамаск.

Тортата беше прекрасна, мисля че от царевично брашно и сиропирана с онзи ориенталски сироп, дето не можем да го докараме.

Днес ще ви представя 2 рецепти, които любезно ни предостави Руслан Трад – един много млад и много интелигентен човек, за когото лошо не съм чувала. Той е поетичен израз на задоволеното любопитство на сириец към българка /или обратното/ – това, на което аз не се реших на времето.

А за моите сирийци си спомням и се надявам че използват наученото в България с мирна цел, поне така ми се иска.
Арабски хляб

Арабско кафе, кахуа

Надя Петрова

Leave a comment

View comments