#

Люби = Готви. Но и двете прави с безгранична страст

Днешната ни статия разбираемо е посветена на връзката между храната и любовта. И виното. Тя ще ви разкрие тайните кулинарни оръжия на корифеите на любовта от далечни времена. Защото афродизиаци винаги е имало…

Джакомо Казанова, неуморимият любовник, придавал огромно значение на избора на подходяща храна. Ще се опитаме да ви представим макар и не съвсем пълно, менюто на легендата. Някои ястия са си жива екзотика в днешно време или поне особени – като любимата му заливка за твърдо сварени яйца, които той хапвал с риба аншоа.

Сиренето Рокфор обичал като мезе на Chambertin – разновидност на бургундското вино, гроздето за което било отглеждано на богати на желязо варовикови почви. Възбуждащо действие му оказвали шампанското и безцветният ликьор Maraschino, който бил приготвян от ферментирали вишни, растящи на територията на днешна Югославия.

Силите си възстановявал с пастет от beatilles, с което в тогавашна Франция наричали или петльовите гребени и бъбреци, или адамовата ябълка на овен, а също гъшия дроб или гъби. Тези пастети били известни още от времето на Ренесанса и ги приготвяли със сметана, а във Франция попаднали благодарение на Екатерина Медичи. Интересен е произходът на думата “beatilles”: тя произлиза от латинското “beatus”, което означава “блажен, щастлив” – звучи точно на място по нашата тема, нали?

Казанова обичал много и шоколад и определено намирал, че това е едно от най-добрите неща, които могат да възбудят чувствеността. Неговият съвременник, знаменитият гастроном и автор на много известни ястия Брийа-Саварен (1755-1826), написал за шоколада – тогава го употребявали само като напитка – следните хвалебствени слова:

“Шоколадът много добре възстановява силите. На мъж, принуден да замени съня с работа; на преуморен умствено мъж, който има чувството, че ще подлудее; на мъж, на който въздухът му идва доста влажен или пък времето тече бавно и това му пречи да живее добре; на раздразнителен мъж – дайте на такъв половин литър шоколад с амбра и ще видите чудесното му въздействие”.

Брийа-Саварен препоръчвал напитката да се приготвя вечер и да се държи през нощта в глинена кана, което правело напитката по-наситена и следователно – по-въздействаща.
На границата на 18 и 19 век много от френските сладкари се превърнали в аптекари – лекарите по това време приписвали на шоколада чудодейни свойства, считали го за панацея при треска, стомашни и белодробни болести. Един от тях – Дебайе – личен фармацевт на Луи 16-ти направил от това не само кариера, но и добри пари. Не е случайно, че Саварен писал за шоколада с амбра – последната е продукт, който се изработва в стомаха на кашалотите. Събирали го от повърхността на тропическите морета, в които живеят огромните бозайници. Първи като подправка почнали да го използват китайците. През Средните векове модата се разпространила из Европа – всевъзможни рагу, сладкиши, сладки сосове и сладка се “подслаждали” с амбра. Днес тя не се използва в готвенето, но пък за сметка на това е обсебила парфюмерията – ароматът на амбра действа възбуждащо.

Тук трябва да отчетем, че Саварен е проявил в определена степен дискриминация по отношение на качествата на шоколада с амбра. Не само мъжете – някои жени с удоволствие пиели чудодейната напитка още преди Саварен да се е родил. Например мадам Помпадур не пропускала да гаврътне чашка горещ шоколад с целина и амбра преди среща от третия вид с Луи 15-ти. Тя си падала и по класическия десерт Ришельо – бадемово – бисквитена торта, ароматизирана с ликьора Мараскино /любим и на Казанова/ и с крем Франжипан /прави се от мляко, сметана, захар, брашно, яйца и задължително горчиви бадеми/. Кремът е наречен така в чест на италианския маркиз Muzio Frangipani, който живеел в Париж. Той измислил специален парфюм за ръкавици, приготвен на основата на горчив бадем. Тук веднага виждаме и сексуалния подтекст – ароматът на горчив бадем е доста афродизиатичен. Идеята била веднага изнюхана от сладкарите – негови съвременници и те изобретили крема, като справедливо го нарекли с името на маркиза. Тортата се покривала със захарна глазура, в която по-рано прибавяли амбра. Сексуалната тортичка, наречена на племенника на кардинала Ришельо, пропита с ликьора на Казанова и миришеща на амбра, стимулирала доста повече от платонични отношения между Мадам и Краля. Да не забравим да припомним, че дамата на кралското сърце, както и много други куртизанки от епохата много сериозно се интересували от кулинария.

Например мадам дю Бари – другата фаворитка на същия Луи. В кулинарната класика има много ястия с нейното име. Това означава, че са от карфиол – любимият зеленчук на мадам. Но има и други – филе от камбала с трюфели, пилешки гърди en bellevue /сварени и охладени гърди заливали с тъмен желиран сос, направен от Chateau de Belleville, грозде от лозата на предшественичката й – мадам Помпадур. Луи 15-ти обожавал това ястие, и това е истински паметник на френския бон тон/. Списъкът продължава с овнешко au soleil, задушено в бял телешки бульон с трюфели, множество десерти с кайсии, а известните кулинари на 19 век Ескофие и Дюбои нарекли с името й агнешки котлети, крокети от фазан и глазирани петифури.
Но не Казанова разбира се, е първият експериментатор в областта на еротичната кулинария. Още в дълбока древност хората търсели и намирали разни треви, възбуждащи чувствеността. Нарекли ги афродизиаци – на името на гръцката богиня на любовта. Не може да се каже колко са, защото всеки народ, всяка епоха имали свои, понякога странни смеси. През 18 век увлечението по рецептите на Ерос било истинска мода. И тук изпъчва едни гърди пред всички колоритната фигура на маркиз дьо Сад, който съвсем наистина смятал, че природата е създала мъжете, за да получат всички земни удоволствия. Най-важни от тях за него били добрата храна и прелестите на мъката и на любовта. При това всичките три вървели ръка за ръка – даже от затвора в писмата до жена си той се обръщал към нея с думите: “О, прясно свинско на мислите ми”.
А сега да си оправим малко вкуса, като се върнем към древните цивилизации. При тях всичко било на висота, при това простичко и разбираемо. Овидий предлагал любовна рецепта от лук, яйца, мед и треви, наречена от него “дива горчица”. При това лукът задължително трябва да е розов – такъв има в изобилие на Апенинския полуостров. Прието било да се яде пресен, защото топлинната обработка разваляла вкуса му. По времето на Овидий смятали, че простите пържени яйца с лук били в състояние да събудят заспалото либидо дори на онези, които години наред не били правили любов. Латинският поет Марциал прибавил към овидиевата рецепта и чубрица. Плиний Стари пък писал, че розовият лук “пъха в обятията на Венера и импотентните мъже”. Най-нови изследвания потвърждават мъдростта на древните – доказано е, че лукът помага за хормоналното равновесие на организма. Една от най-популярните книги от 15 век препоръчва: за да имаш мощен успех в любовните работи, е полезно да се изяжда всеки ден на гладно по един жълтък или три дни подред да се ядат яйца с лук. И тогава самите вие ще сте поразени от появилата се у вас сила и фантазия. Трактатът на шейх Нафеаули “Изкуството на арабската любов” съветва младоженеца няколко дни преди сватбата да е на диета от печен лук и жълтъци. Кама Сутра пък предлага преди любовна нощ ястие от сварен в мляко ориз с врабчи яйца, печен лук и мед.
Наистина от Овидий до днес много специалисти споделят стимулиращия ефект на съчетанието лук – яйца. Жълтъците отдавна са силни източници на енергия. Хенри 4-ти всяка сутрин пиел чашка коняк, смесен с жълтък. Тъмната бира с жълтъци пък била ежедневие за келтските мъже. Днес някои ликьори са с такова съдържание.
Отдавна много народи са отбелязали и действието на рибата и морските дарове. Древните римляни смятали, че те тласкат към сладострастие. Ной-много били ценени скатът и акулата. Също и раците, лангустите, морските таралежи и мидите. Причината е високото съдържание на фосфор.

Ето образец на меню, съставено по мотиви на еротичната кулинария на миналия век:

Супа от костенурка с амбра, камбала по нормандски, филе от елен в сметанов сос, печен гълъб, аспержи в сос холандез, пудинг от костен мозък, вино Бордо и кафе. Аспержите и целината по право са на първите места сред афродизиаците, а фазаните и гълъбите са там поради любвеобилното си поведение.

Ами къде е Бакхус – богът на виното? Според древноримския историк Теренций без него “Венера зъзне от студ”. Ами дами, нали знаете как въздейства на всички нас следното видение – кани ви мъж и само като го гледате какво прави с тирбушона и тапата, ставате някак по-нежни. И покорни…

Разбира се, и тук е важно чувството за мярка – една излишна чаша може завинаги да разруши пясъчния замък на любовта, граден с толкова внимание и … любов.

Честит празник – за любовта! С чаша вино в ръка!

Надя Петрова

Leave a comment

View comments