#

Круши Хубавата Елена и защо круши, а не ябълки

Един десерт, вдъхновен от красотата, митологията и музиката. Той е толкова вкусен, че просто човек забравя причините за Троянската война.

Днес ще ви представим едно много известно и любимо лакомство, което е измислено през 19 век и дължи името си на френски гастроном, страстно влюбен в музиката. За година на раждането му се смята 1864-та, родното му място като на всяко изискано нещо на този свят е Париж. Тогава била премиерата на прочутата оперета на Жак Офенбах “Хубавата Елена”.

Избрах този десерт по още една много парижка и лична причина – той се прави с един прочут френски ликьор – Poire William liqueur , с който се черпят героите на романа “Последна любов” на Уилиям Уортън. А тази книга е една от любимите ми въобще. Ще се върнем към нея друг път, защото там има много изискана храна, както и много други важни неща.

И така, възхитен от спектакъла, приет между другото с възторг от публиката, парижкият гастроном посветил новото си кулинарно произведение на главната героиня на оперетата. Десертът, който днес триумфира по масите на най-изтънчените ресторанти по света, всъщност е много прост, поради което е много елегантен, а именно – ароматна круша, ванилов сладолед /може и без него/ и шоколадов сос, традиционно украсен със захаросани теменуги /може и да ги пропуснете в домашни условия/. А сега да си припомним как светът се сдобил с Хубавата Елена.

Славният Тиндарей бил прогонен от царството си от Хипокоонт. След дълги скиталчества го приютил неговият колега царят на Етолия Тестий. Обикнал го като син и го оженил за прекрасната си като богиня дъщеря Леда. Когато Херакъл – великият Зевсов син победил Хипокоонт и изтребил до крак фамилията му до девето коляно, Тиндарей се върнал триумфално с прекрасната си жена в Спарта и започнал да управлява.

Щастливото семейство се сдобило с 4 деца и както е прието в древногръцката митология, роднинските отношения са странни и най-вече разнообразни, типично по френски маниер. Защото работата е там, че само Клитемнестра и Кастор били деца на Тиндарей, а Хубавата Елена и Полидевк били деца на Зевс. Обаче какво да прави клетата Леда, като Зевс е Гръмовержец, а аз не познавам жена, която да не се страхува от гръм. По-късно гръмът бил заменен от златен дъжд, а боговете – от други богове. Важно е, че принципът е един и същ.

Елена расла прекрасна и нямало жена сред смъртните като нея. Даже богините й завиждали, но както знаем, това е обикновена практика за тях. Разчуло се из цяла Гърция, а там по онова време много ценели красотата. Тезей не издържал и я похитил, обаче братята й Кастор и Полидевк я върнали вкъщи.

Кандидатите чакали ред пред вратата й, но след инцидента бащата взел твърд курс и не се решавал да я даде никому. Мъжете, особено героите, са много суетни и всеки искал да се фука с най-красивата жена на света /тогава нямало скъпи коли/. Бащата с право се тревожел, че ако я даде на един, другите ще направят война /не просто мълчалив протест, мълчаливият протест бил измислен по-късно/ от едната завист. И както знаете, имал право човекът.

Накрая се намесил хитроумният Одисей /Хитър Петър го нямаше даже/ и дал следния съвет:

Нека Хубавата Елена реши сама кого да вземе. А останалите да се закълнат, че няма да вдигнат ръка срещу него, а напротив – ще му помогнат в беда.

Тиндарей послушал съвета на Одисей, а Елена избрала прекрасния Менелай, син на Атрей. Живяли те щастливо и Менелай управлявал Спарта до едно време, когато знаете какво се случило – всички въпреки волята си сте чели “Илиада”.

За манджата, наречена Троянски кон, ще говорим друг път.

Та знаете, че въпросният сюжет вдъхновявал поети, художници и музиканти векове наред, сега към тях се присъединили и гастрономите. Следва много важният философски въпрос

Защо круша, а не ябълка?

Който е съвсем резонен, защото всички знаем за Парис, Елена, Троянската война и ябълката на раздора. Всъщност тя била награда за «Най-прекрасната». Нищо че Парис я дал на Афродита, най-красивата богиня – това си било чиста сделка между тях, в замяна тя пък обещала да му даде Елена. Ако десертът беше посветен на Афродита, нямаше как да минем без ябълка. Но понеже е в чест на най-хубавата сред жените – Елена, най-изразителният плод е крушата. Да сте виждали друг плод с толкова женствени форми?

Ето и класическата френска рецепта за

Poires Belle Helene

Круши Хубавата Елена

Всъщност крушата, както и жената е хубава с всякакви размери, стига да е сочна и ароматна.

Надя Петрова

Leave a comment

View comments