#

Кипър – там, където от морето изгряла Афродита

Ето ни в Кипър – точното място, когато говорим за вино, красота и любов. И за храна, защото тук тя също е на особена почит. Националната кипърска кухня е обединила най-доброто от кулинарните тайни на съседните средиземноморски народи. В основата й са месните ястия наравно със зеленчуковите, но с уговорката, че става въпрос за лека храна, приготвена с растителни, а не с животински мазнини. В Кипър обичат агнешкото, телешкото и свинското на скара или приготвено в глинени съдове – подправят го с лук, дафинов лист, пипер и други аромати. Едни от най-популярните мезета са кебаб – шишче, загънато в питка и кипърското сирене халуми, което се сервира натурално или печено. Тук приготвят рибата и морските дарове по особено вкусен начин, макар че около острова въобще не гъмжи от риба – внасят я от други места – близки и далечни. По тази причина рибата тук е много скъпа.
За да получите най-пълна представа за местната кухня, най-доброто нещо е да отидете в някой от живописните ресторанти и да си поръчате мезе. Това си е жив обяд от около 20 ястия, които шестват на масата ви едно след друго – зависи дали папкате добре. Започва се със салати, сирена, топли и студени постни ястия, месо, морски дарове, след тях се появяват месните и финалът са сладкиши и плодове. Само за протокола ще изброим най-известните от тях – Долмадес,  Хориатики салата, Тахини, Талатури,  Тарамосалата,  Хуммус, Лу каника,  Октаподи,  Барбуни,  Халуми,  Фета,  Лунца, Мусака, Кефтедес, Пастичо, Стифадо, Шефталья,  Афелия,  Сувлаки,  Клефтико, Емисто…  Най-добре да пийвате с всичко това бутилка прекрасно кипърско вино.
Не случайно ви говоря за местните вина – енолозите са единодушни, че те са сред най-добрите на света, но освен това са определено и най-древните – още Омир ги споменава в Илиада. А древните римляни не можели без тях.
Уникално е местното сладко десертно вино Коммандария, което прилича на вкус на превъзходен десетгодишен отлежал портвайн. Коммандария била популярна много през Сведните векове във Венеция и особено в английския и френския кралски двор. Една от туристическите атракции е посещение в изба с дегустация на виното.
Кипър обаче произвежда и бренди, ликьори, шери и узо. В таверните с удоволствие ще ви запознаят с местните спиртни напитки.
Естествено е на място, където има 340 слънчеви дни в годината, да има и много плодове. Съответно соковете от тях са страхотни и не са за изпускане, защото в тях няма захар и консерванти. Сладкишите имат ориенталски произход, а кипърският мед е неповторим.
Една от местните традиции е обядът да завършва с кафе по кипърски – това ще рече много гъсто кафe в малки чашки. То е три вида – “гликос” – сладко, “метриос” – с малко захар и “скетос” – без захар. Винаги към кафето поднасят и чаша студена вода.
Малка особеност на местния национален характер – кипърските кафенета са истински обществени клубове. Но само за мъже …
Да видим с какво се занимават кипърките, докато мъжете им бистрят политиката и плакнат окото.
Афелия (Свинско с кориандър в червено вино)
Афелия в Кипър обикновено сервират с «Пургури» и кисело мляко.
Пургури
се приготвя от грухана пшеница  и е нещо като грис – има ситен и по-едър вариант. Би могла да се замени с булгур.
Мусака по кипърски
Големият спор чия е мусаката все още не е решен и изглежда, че Темида се затруднява по този въпрос толкова, колкото и да се произнесе – Кипър гръцки ли е или турски. Така или иначе, корените на мусаката са гръцки според гърците, но само кипърките я приготвят в глинен съд, което й придава неповторим вкус.
Kali orexi – Приятен апетит!
Надя Петрова

Leave a comment

View comments