#

Знаменитият десерт Павлова – ябълка на раздора за Австралия и Нова Зеландия

Летящо, безтегловно – що е то? Балерина, естествено, а в случая с Анна Павлова – самата истина. Нямало по-крехка и изящна от нея, или както я наричал Мариус Петипа – пухче, носено от вятъра. Същият предрекъл, че на сцената тя направо ще лети.

Историята на най-знаменития лебед започва като приказката за грозното патенце – анемична дъщеря на шивачка и запасняк, кой ще помисли за балет, ако не била баба й да я поохрани с блини и прясно млекце. Тук се появява Петипа и е решено – тя ще учи в балетното училище.

Там не я очаквали с рози – императорското балетно е по-здрава казарма и часовете край станока могат да сломят и най-устойчивия. Плюс гладът, заместен от поток рибено масло, което е и полезно, и гони апетита. Защото руската балерина трябва да е фина, грациозна и леко прозрачна и меланхолична. Освен това като във всяко затворено женско общество – безкрайни интриги и мръсни номера.

Ефимерна на тяло, но не и на дух се оказала Анна. Станала корифейка, както наричали танцьорките, зачислени в трупата на Императорския театър. Била неповторима в артистизма и балетната импровизация.

За тълпите почитатели Павлова била хладна и непристъпна като богиня, обаче характерът й въобще не можел да се нарече ангелски. Тук се налага да вметна, че според мен гладуването, наречено диета озлобява жената и ако повечето жени по света гладуваха постоянно и продължително, сигурно щеше да се стигне до войни. А у Павлова доста неуютно съжителствали детето и светската лъвица. Освен това прима, което по тогавашното обществено мнение не е нищо друго освен държанка – ами как да е, наоколо придворни, князе, че и самия император …
Анна и тя се сдобила със “спонсор” – богатият и красив балетоман Виктор Дандре, който страстно се влюбил в нея, макар в началото да не я харесал с нейните 44 кг по онова време. Станал и неин импресарио, като я запознал с Дягилев, който начаса й предложил ангажимент в прочутите “Руски сезони”. Влюбеният спонсор даже затънал в дългове, за да не се лишава тя от нищо.
Начинаещата звезда оценила такава преданост и подписала съсипващ я договор с друг импресарио, за да го измъкне от дълговете. А за Дандре се омъжила в Париж, и то тайно, защото искала да си остане Павлова. През 1912 създали балетна трупа, с която 10 години обикаляли страната и целия свят – и в проливен дъжд, и на циркова арена, вариете – руската звезда танцувала пред ученици от американските провинции, мексикански овчари и австралийски златотърсачи. Играела с температура, разтегнато сухожилие и веднъж в Америка – със счупен крак. Вестниците писали, че за година износва по 2000 чифта балетни туфли.
Но я приемали като никой друг – мачовците хвърляли в краката й своите сомбреро, индусите – лотоси, а сдържаните шведи мълчаливо съпровождали каретата й до хотела. Испанският крал пращал букети за всеки неин концерт години наред, а холандците кръстили сорт лалета Анна Павлова.
Всичко до което се докосвала, ставало на мига модно. В началото на 20-те, когато “павломанията” обхванала Европа, се продавали шоколадови бонбони с подписа й, в парфюмериите – парфюм с нейното име, цветарските магазини – особени рози с цвят пепел от рози с многобройни листенца; също и шалове, драпирани по испански маниер, както тя ги обичала.
Партньорът й Михаил Мордкин по време на турне в Америка умрял от завист, защото в ресторанта имало “Жабешки лапички а ла Анна Павлова” /рецептата е неизвестна за съжаление/ и вдигнал скандал на собственика, в резултат на което се появили “Яйца а ла Мордкин”…
Така че десертът, за който ще говорим днес далеч не е първото блюдо, носещо името на балерината.

Какви били кулинарните предпочитания на примата? Знае се, че била изключително умерена. Айседора Дънкан си спомня със срам, как на закуска през 1904 в Петербург погълнала много пожарски кюфтета, а Павлова седяла до нея и почти не се докоснала ни до виното, ни до храната. Знае се също, че в московския “Националь” си поръчвала тяхната прочута есетра. А в Лондон имала руски готвач, защото най-обичала простата руска гречневая каша, есетра и чер хляб…
Но и балерините, които внимават с храната остаряват, за съжаление, тя също. Освен старостта дошло и напълняването, е сега вече се морила сама с глад. Най- й липсвали бонбоните и сладкишите.
Дали знаел тази нейна слабост майстор – готвачът на хотел Esplanade в австралийския град Перт Алберт Сакс, като измислил десерта на името й? Той го описал така: “Въздушен като Павлова”. Жителите на далечния континент дълго помнили триумфалното й турне – не можели да забравят Умиращия лебед на Сен – Санс, който обречено бие с крило на сцената, докато не замре напълно в буря от аплодисменти.
Фантазията на готвача подсказала какъв да бъде десерта – белоснежен, топящ се в устата, въздушен и неземен на вкус. Иначе това си е гастрономична класика – комбинация от целувчена смес, крем, пресни плодове.
Той се родил през 1935, четири години след смъртта на балерината. Нова Зеландия и Австралия и до днес спорят за  родината на Пав, както го наричат. На детските тържества  там това е неизменният сладкиш. Той е истински паметник на великата балерина.

Десерт Павлова

Надя Петрова

Leave a comment

View comments