#

Железният канцлер Ото фон Бисмарк и херингата

В традиционната ни рубрика ще представим кулинарните предпочитания на една от най-великите личности на света – голям политик, голям военачалник и голям лакомник.
34 паметника приживе, 500 000 поздравителни картички, 20 000 телеграми и 3 280 колета с подаръци послучай 80-годишнината му – малко са хората, удостоени с толкова почести, но става въпрос за човека, който успява да събере разпиляните германски княжества и кралства в единна Германска империя. В деня на 80-годишния му рожден ден децата били разпуснати от училище, цялата страна празнувала. Популярността му надхвърляла обикновените граници – имало и мода Бисмарк – ножове, тютюн, портмоне и ликьор; ресторанти и разбира се рецепти, които се срещат и днес в готварските книги. Четири от тях са най-известните – херинга Бисмарк, филе от морски език а ла Бисмарк, салата Бисмарк и руло Бисмарк.
Все пак негов е принципът: «за да работя добре, трябва и да се храня добре» – типично германски прагматизъм, който той разбирал буквално, както ще видите и вие.
Бая биографични изследвания и исторически анекдоти са разказани за него, обаче не и за отношенията му с храната – неговата втора любима след жената /защото Бисмарк имал щастлив брак/. Както хората го помнели като чудесен съпруг, така и като човек със сериозно отношение към храната. Честа практика за Бисмарк била да обядва два пъти на ден и то с меню, съставено от 5 ястия, обилно полети със значителни количества бира и вино. Последните изпълвали до краен предел мазетата му и постоянно пристигали като дар от многобройните му почитатели от всички краища на империята.
Ако не знаех, че Франсоа Рабле е живял доста по-рано, бих твърдяла, че Бисмарк е неговият Гаргантюа. Точно тъй действал на гостите си и той – те оставали удивени от количеството храна, което поглъщал. Пример – поканените на «лек лънч» не били в състояние да преброят различните студени предястия и деликатеси, в това число хайвер, картофена салата, домашни колбаси, аншоа и любимата херинга.
Явно Железният канцлер смятал, че и стомахът му е железен, ама през 1883 година, когато стигнал маститото тегло отВ традиционната ни рубрика ще представим кулинарните предпочитания на една от най-великите личности на света – голям политик, голям военачалник и голям лакомник.
34 паметника приживе, 500 000 поздравителни картички, 20 000 телеграми и 3 280 колета с подаръци послучай 80-годишнината му – малко са хората, удостоени с толкова почести, но става въпрос за човека, който успява да събере разпиляните германски княжества и кралства в единна Германска империя. В деня на 80-годишния му рожден ден децата били разпуснати от училище, цялата страна празнувала. Популярността му надхвърляла обикновените граници – имало и мода Бисмарк – ножове, тютюн, портмоне и ликьор; ресторанти и разбира се рецепти, които се срещат и днес в готварските книги. Четири от тях са най-известните – херинга Бисмарк, филе от морски език а ла Бисмарк, салата Бисмарк и руло Бисмарк.
Все пак негов е принципът: «за да работя добре, трябва и да се храня добре» – типично германски прагматизъм, който той разбирал буквално, както ще видите и вие.
Бая биографични изследвания и исторически анекдоти са разказани за него, обаче не и за отношенията му с храната – неговата втора любима след жената /защото Бисмарк имал щастлив брак/. Както хората го помнели като чудесен съпруг, така и като човек със сериозно отношение към храната. Честа практика за Бисмарк била да обядва два пъти на ден и то с меню, съставено от 5 ястия, обилно полети със значителни количества бира и вино. Последните изпълвали до краен предел мазетата му и постоянно пристигали като дар от многобройните му почитатели от всички краища на империята.
Ако не знаех, че Франсоа Рабле е живял доста по-рано, бих твърдяла, че Бисмарк е неговият Гаргантюа. Точно тъй действал на гостите си и той – те оставали удивени от количеството храна, което поглъщал. Пример – поканените на «лек лънч» не били в състояние да преброят различните студени предястия и деликатеси, в това число хайвер, картофена салата, домашни колбаси, аншоа и любимата херинга.
Явно Железният канцлер смятал, че и стомахът му е железен, ама през 1883 година, когато стигнал маститото тегло от 250 фунта /към 125 кг/, взел да прибягва до лекарски съвети. Докторите го пращали по курорти, шушукайки му дори че може да има рак /от престараване и/или преклонение докторите могат просто да побъркат всеки човек/. Накрая слава Богу се намерил един млад и зелен техен колега, който намерил смелост да му каже: «Вие нямате рак, господин Бисмарк, Вие страдате от лакомия». Предписаното лечение – никакъв алкохол и строга диета не харесало на канцлера, той дори нарекъл доктора си «черен тиран», обаче все пак клекнал, отслабнал с 50 фунта и в резултат на това поживял още 15 години.
Бисмарк починал през 1898 г., обаче оставил име, с което потомците му трупат пари до ден днешен – граф Максимилиан фон Бисмарк има алкохолна империя, която произвежда водката «Бисмарк», едноименен ликьор и шампанизирано вино /сект/, които се радват на голям търговски успех и освен това покриват пазарните предпочитания по пол, възраст и социално положение. Както виждате, кръвта на вода не става – родоначалникът е владеел Европа по един начин – наследниците – по друг. Прагматично и много по немски тертип.
А сега да се върнем към херингата и да видим защо тази проста народна риба се кичи с името на велик човек. Както обикновено, тайна и мъгла пречат да стигнем до истината, но ще се опитаме.
След задълбочени проучвания на многобройни биографични източници научно настроената част на екипа на «Кулинар24» излъчи следната версия:
На едно от правителствените заседания на провокационен въпрос на социалистите към Бисмарк с какво той смята, че трябва да се храни народът, за да се избегне гладът, той отговорил, че херингата според него е вкусна, здравословна и евтина храна. Ето защо през 1882-ра един предприемчив собственик на рибно предприятие кръстил маринованата си херинга Бисмарк.
Предлагаме ви рецептата и за не по-малко прочутата
Салата Бисмарк
Надя Петрова

Leave a comment

View comments