#

Аржентинската кухня – силна като гаучос Най-доброто говеждо, превъзходно вино. Изобщо, страстно танго …

Ето ни в Южна Америка, страната на безкрайните зелени пасища, сред които преживят безчислени стада от огромни говеда. Пастирите се наричат гаучос и навяват доста страстни мисли у всяка кротка домакиня. Говедата дават най-доброто месо на света, това е факт. Пастирите – не знаем, но че действат вдъхновяващо, това и вие виждате. Което се е отразило по най-благоприятен начин на аржентинската музика, прочула се чрез тангото, аржентинската литература – с любовно – готварските романи на Лаура Ескивел и аржентинската политика – с Евита Перон. Най-общо казано, любов, смърт и страст. Като във всяко аржентинско танго.

Визитната картичка на страната естествено е говеждото и това сякаш организира цялата култура на страната. Най-характерни са различните видове месо, запечени на грил – париляда /печено на скара месо, дроб и салам асадо – асадо е измислено от гаучос и означава печено на въглища голямо парче говеждо/, филе “васио”, “локро” – задушено свинско с царевица, месното роле със зеленчуци и яйца “матамбре”, кървав бифтек, наречен юсосо, емпанадас, прочутото пучеро, чорисос – дълги наденички, пиленца в бира, както и екзотика като бича опашка, щраусово месо, че и задушен броненосец /не е Потьомкин/.

Иначе кухнята е определена като най-близка до европейските традиции, което се забелязва не само в начина на оформление, но и в начина на приготвяне на местни специалитети. А вместо нашите кебапчийници имат чураскарии и париляди, които готвят предимно на грил, както стана въпрос преди малко.

Както виждате, за зеленчуци дотук не стана въпрос. Така е, аз бих определила тази кухня като мъжка – зеленчуците са или гарнитура, или компонент от доста сложно и богато на съставки месно ястие. Салатите са предимно от вълчи тип – пълни с месо, риба, яйца, изобщо – море от месо.

Аржентинското море пък просто бъка от неуловена риба и морски дарове, точно заради които според мен преди години се стигна до лек военен конфликт с една островна държава с бедно кулинарно въображение. И наши кораби от Океански риболов доста залагаха мрежи наоколо преди известно време, но ние кой знае какво от това не видяхме по причина, че тогава менюто ни бе на обща блок маса и доста съветско.

Мезе има много. И то хубаво, защото виното е в изобилие и е превъзходно, особено червеното. Това  разбира се, подсилва страстта – и в тангото, и в любовта, и в политиката, и в храненето. Испанските мисионери май са се прекарали, като донесли първия разсад лозички – те така добре паснали на Аржентина, че сега някои аржентински вина са по-популярни от прочутите испански. Колонизирането все пак има и някои добри страни за колонизирания.

Колонизаторите заварили пък местните изтегнати да пият в захлас със сламка от някакви интересни чашки /калибасе/ огромни количества чай, наречен мате. Той е магически свързан както с храносмилането, така и с настроението на аржентинеца, от него тези хора просто са зависими. С него преодоляват депресията, но също така и изпадат в нея. Носталгично питие за прокудените от родината, сещам се за това благодарение на изключителния писател и интелектуалец Хулио Кортасар, чиито аржентински герои – политически емигранти, какъвто е и самият той, направо умират насред Париж за едно мате. Колонизаторите обаче не пропили мате. Според собственото ми научно предположение, понеже вече били пропили кафе.

А сега да пристъпим към същността на нещата, сиреч да видим какво се мъти в главата на страстна аржентинка, освен течащия в момента латино сериал. Защото гаучо ще си дойде за вечеря.

Всички мъже обичат яхния и понеже майка им е готвила такава, аржентинците не остават назад.

Пучеро аржентино

Към пучеро върви следния гъст

Аржентински доматен сос

Емпанадас

Надя Петрова

Leave a comment

View comments